26 may 2015, 21:29

Когато

980 1 2

 

 

Когато думите ми искат да запеят,
когато съм в очакване,
когато сбъдваш ме със себе си,
когато съм изплакване,


когато свалям всички маски -
разголвам си душата,
когато плача чак от щастие,
когато бягам си от самотата,

 

когато феите си тръгнат рано,
и всичко е една илюзия,
когато чак на свечеряване
хуквам да си търся муза,

 

когато съм си най, и после,
когато се събличам,
тогава знай, че е безсрочна
реалността, че те ОБИЧАМ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за доверието Младен и Анастасия! Аз наистина все още вярвам в ЛЮБОВТА...иначе нямаше да ви има и ВАС - поетите, които "хранят" с красиви думи душите ни!
  • Звучи ми като много красиво обещание, камшично-поантно съсредоточено в:

    "когато съм си най, и после, когато се събличам,
    тогава знай, че е безсрочна реалността, че те ОБИЧАМ!"

    Значи феите още не са си отишли...!

    Поздрави, Жулиета! Жени като теб ми връщат вярата в Любовта.
    Благодаря ти за това!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...