26 may 2015, 21:29

Когато

974 1 2

 

 

Когато думите ми искат да запеят,
когато съм в очакване,
когато сбъдваш ме със себе си,
когато съм изплакване,


когато свалям всички маски -
разголвам си душата,
когато плача чак от щастие,
когато бягам си от самотата,

 

когато феите си тръгнат рано,
и всичко е една илюзия,
когато чак на свечеряване
хуквам да си търся муза,

 

когато съм си най, и после,
когато се събличам,
тогава знай, че е безсрочна
реалността, че те ОБИЧАМ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за доверието Младен и Анастасия! Аз наистина все още вярвам в ЛЮБОВТА...иначе нямаше да ви има и ВАС - поетите, които "хранят" с красиви думи душите ни!
  • Звучи ми като много красиво обещание, камшично-поантно съсредоточено в:

    "когато съм си най, и после, когато се събличам,
    тогава знай, че е безсрочна реалността, че те ОБИЧАМ!"

    Значи феите още не са си отишли...!

    Поздрави, Жулиета! Жени като теб ми връщат вярата в Любовта.
    Благодаря ти за това!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...