May 26, 2015, 9:29 PM

Когато

  Poetry » Love
983 1 2

 

 

Когато думите ми искат да запеят,
когато съм в очакване,
когато сбъдваш ме със себе си,
когато съм изплакване,


когато свалям всички маски -
разголвам си душата,
когато плача чак от щастие,
когато бягам си от самотата,

 

когато феите си тръгнат рано,
и всичко е една илюзия,
когато чак на свечеряване
хуквам да си търся муза,

 

когато съм си най, и после,
когато се събличам,
тогава знай, че е безсрочна
реалността, че те ОБИЧАМ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви за доверието Младен и Анастасия! Аз наистина все още вярвам в ЛЮБОВТА...иначе нямаше да ви има и ВАС - поетите, които "хранят" с красиви думи душите ни!
  • Звучи ми като много красиво обещание, камшично-поантно съсредоточено в:

    "когато съм си най, и после, когато се събличам,
    тогава знай, че е безсрочна реалността, че те ОБИЧАМ!"

    Значи феите още не са си отишли...!

    Поздрави, Жулиета! Жени като теб ми връщат вярата в Любовта.
    Благодаря ти за това!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...