26.05.2015 г., 21:29

Когато

977 1 2

 

 

Когато думите ми искат да запеят,
когато съм в очакване,
когато сбъдваш ме със себе си,
когато съм изплакване,


когато свалям всички маски -
разголвам си душата,
когато плача чак от щастие,
когато бягам си от самотата,

 

когато феите си тръгнат рано,
и всичко е една илюзия,
когато чак на свечеряване
хуквам да си търся муза,

 

когато съм си най, и после,
когато се събличам,
тогава знай, че е безсрочна
реалността, че те ОБИЧАМ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за доверието Младен и Анастасия! Аз наистина все още вярвам в ЛЮБОВТА...иначе нямаше да ви има и ВАС - поетите, които "хранят" с красиви думи душите ни!
  • Звучи ми като много красиво обещание, камшично-поантно съсредоточено в:

    "когато съм си най, и после, когато се събличам,
    тогава знай, че е безсрочна реалността, че те ОБИЧАМ!"

    Значи феите още не са си отишли...!

    Поздрави, Жулиета! Жени като теб ми връщат вярата в Любовта.
    Благодаря ти за това!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...