Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
26 mar 2007, 9:04

Когато аз ще бъда шепот тих...

  Poesía
922 0 11

* * *

 

Когато аз ще бъда шепот тих

и мислите ти утринни ще сресвам

в блажения, недосънуван стих,

заслушай се в брътвежа на ветреца...

 

Той носи спомен - още недозрял

за твоя поглед, скромно недовиждащ...

В живота ти – макар и зрял, и цял -

годините тепърва ще прииждат...

 

За мене си неземната жена!...

Зениците ти толкова са ясни!...

През тях ще вляза като светлина,

която само с тебе ще изгасне!...

 

 

Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0