Mar 26, 2007, 9:04 AM

Когато аз ще бъда шепот тих...

  Poetry
918 0 11

* * *

 

Когато аз ще бъда шепот тих

и мислите ти утринни ще сресвам

в блажения, недосънуван стих,

заслушай се в брътвежа на ветреца...

 

Той носи спомен - още недозрял

за твоя поглед, скромно недовиждащ...

В живота ти – макар и зрял, и цял -

годините тепърва ще прииждат...

 

За мене си неземната жена!...

Зениците ти толкова са ясни!...

През тях ще вляза като светлина,

която само с тебе ще изгасне!...

 

 

Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...