* * *
Когато аз ще бъда шепот тих
и мислите ти утринни ще сресвам
в блажения, недосънуван стих,
заслушай се в брътвежа на ветреца...
Той носи спомен - още недозрял
за твоя поглед, скромно недовиждащ...
В живота ти – макар и зрял, и цял -
годините тепърва ще прииждат...
За мене си неземната жена!...
Зениците ти толкова са ясни!...
През тях ще вляза като светлина,
която само с тебе ще изгасне!...
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
