* * *
Когато аз ще бъда шепот тих
и мислите ти утринни ще сресвам
в блажения, недосънуван стих,
заслушай се в брътвежа на ветреца...
Той носи спомен - още недозрял
за твоя поглед, скромно недовиждащ...
В живота ти – макар и зрял, и цял -
годините тепърва ще прииждат...
За мене си неземната жена!...
Зениците ти толкова са ясни!...
През тях ще вляза като светлина, ...