26 мар. 2007 г., 09:04

Когато аз ще бъда шепот тих...

924 0 11

* * *

 

Когато аз ще бъда шепот тих

и мислите ти утринни ще сресвам

в блажения, недосънуван стих,

заслушай се в брътвежа на ветреца...

 

Той носи спомен - още недозрял

за твоя поглед, скромно недовиждащ...

В живота ти – макар и зрял, и цял -

годините тепърва ще прииждат...

 

За мене си неземната жена!...

Зениците ти толкова са ясни!...

През тях ще вляза като светлина,

която само с тебе ще изгасне!...

 

 

Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...