26.03.2007 г., 9:04

Когато аз ще бъда шепот тих...

917 0 11

* * *

 

Когато аз ще бъда шепот тих

и мислите ти утринни ще сресвам

в блажения, недосънуван стих,

заслушай се в брътвежа на ветреца...

 

Той носи спомен - още недозрял

за твоя поглед, скромно недовиждащ...

В живота ти – макар и зрял, и цял -

годините тепърва ще прииждат...

 

За мене си неземната жена!...

Зениците ти толкова са ясни!...

През тях ще вляза като светлина,

която само с тебе ще изгасне!...

 

 

Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...