И ни тежат мислени - вихри;
и ни се мяркат, блестят - тъмни
и светли петна.
Когато искаш да кажеш,
а безсилен пред бялото си!
*
Горестна мъка напълно
обзела те
- иска своето място;
тихата болка обладала те - няма
- иска да те сниши.
Преценил извечната проява
на доброто във света,
открил суровото си въплъщение:
- зло и миг те спират.
Непоклатим брегът на цялото
- старо и ново умение.
Велико светло - видение
на живота безспирен
- възторгът!
Обхващаш цял - мига,
когато миналото спира в бъдно;
мигът на твоето въжделение -
възход и прелом;
път и взор
- до този бряг одухотворен
- на битие тътнежът...
Пред лицето на трудния друм
вземи малкото бяло петно,
взри се диво в жизнения миг
и всички страсти първи
- заключи
в белия лист вездесъщ!
Съхрани във теб мига -
обладал тътнежи, върхове.
Измий душата си ранена.
Сътвори свой ведър химн
на непразната надежда -
да живеем,
да вървим...
Когато ни гнети прелом,
когато ни тежи бъдният
вървеж;
поспри пред твоя лист
- одуховорен!
Вземи сълзите стари и
открий му нови дни -
дните си
- щастливи или глухи,
всички нови и до болка стари
- мигове,
и ни дари с копнеж по бялото...
02.07.88
© Валери Качов Todos los derechos reservados