Когато белият лист мълчи...

И ни тежат мислени - вихри;

и ни се мяркат, блестят - тъмни

          и светли петна.

Когато искаш да кажеш,

а безсилен пред бялото си!

                     *

Горестна мъка напълно

обзела те

      - иска своето място;

тихата болка обладала те - няма

      -  иска да те сниши.

Преценил извечната проява

на доброто във света,

открил суровото си въплъщение:

- зло и миг те спират.

Непоклатим брегът на цялото

- старо и ново умение.

Велико светло - видение

на живота безспирен

                       -  възторгът!

Обхващаш цял - мига,

когато миналото спира в бъдно;

мигът на твоето въжделение -

          възход и прелом;

                          път и взор

- до този бряг одухотворен

- на битие тътнежът...

Пред лицето на трудния друм

вземи малкото бяло петно,

взри се диво в жизнения миг

и всички страсти първи

- заключи

в белия лист вездесъщ!

Съхрани във теб мига -

обладал тътнежи, върхове.

Измий душата си ранена.

Сътвори свой ведър химн

на непразната надежда -

          да живеем,

              да вървим...

Когато ни гнети прелом,

когато ни тежи бъдният

               вървеж;

поспри пред твоя лист

          - одуховорен!

Вземи сълзите стари и

открий му нови дни -

дните си

- щастливи или глухи,

всички нови и до болка стари

      -   мигове,

и ни дари с копнеж по бялото...

02.07.88