Когато част от мене си отива
Понякога си толкова далечен.
А устните ти толкова ги няма,
щом тръгне си денят и дойде вечер
и иска ми се просто да сме двамата.
И трябват ми ръцете ти, понеже,
самотна съм и никой не прегръщам
и цялата излишна моя нежност,
в една тъга безбрежна се превръща.
И липсваш ми. И толкова е празно,
във дните, преминаващи безшумно.
Пак търсят те очите ми напразно
и искат те ръцете ми безумно.
Минават дни. Ужасно си далече.
Без теб опитвам просто да съм жива.
Поредната раздяла като вечност,
когато част от мене си отива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados
