6 jun 2019, 21:51

Когато част от мене си отива 

  Poesía
629 6 6

Понякога си толкова далечен.

А устните ти толкова ги няма,

щом тръгне си денят и дойде вечер

и иска ми се просто да сме двамата.

И трябват ми ръцете ти, понеже,

самотна съм и никой не прегръщам

и цялата излишна моя нежност,

в една тъга безбрежна се превръща.

И липсваш ми. И толкова е празно,

във дните, преминаващи безшумно.

Пак търсят те очите ми напразно 

и искат те ръцете ми безумно.

Минават дни. Ужасно си далече.

Без теб опитвам просто да съм жива.

Поредната раздяла като вечност, 

когато част от мене си отива.

 

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??