Когато част от мене си отива
Понякога си толкова далечен.
А устните ти толкова ги няма,
щом тръгне си денят и дойде вечер
и иска ми се просто да сме двамата.
И трябват ми ръцете ти, понеже,
самотна съм и никой не прегръщам
и цялата излишна моя нежност,
в една тъга безбрежна се превръща.
И липсваш ми. И толкова е празно,
във дните, преминаващи безшумно.
Пак търсят те очите ми напразно
и искат те ръцете ми безумно.
Минават дни. Ужасно си далече.
Без теб опитвам просто да съм жива.
Поредната раздяла като вечност,
когато част от мене си отива.
© Мариета Караджова All rights reserved.
