5 abr 2024, 13:13

Когато цъфнат люляците

655 1 0

Спомени като сенки по стените стелят се,

ударите на сърцето ми ги разлюляват.

Чувства забравени, в лед ме сковават,

но жарта в гърдите ми всичко разтапя.

 

Шепотът на миналото отеква в нощта,

като призрачен хор пеещ своята песен.

Мечти разбиват се в скалите на реалността,

оставяйки след себе си парченца стъкло.

 

В тъмната стая на ума ми носи се

симфония от спомени за отминали времена.

Върху платно от лен, нежно като кожата ти,

ще нарисувам шедьовъра на душата си.

 

Ти върви и търси, дано намериш себе си!

Аз ще броя звездите докато се върнеш,

а ти отново когато цяла си, потърси ме,

ще бъда тук, когато цъфнат люляците.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...