5 апр. 2024 г., 13:13

Когато цъфнат люляците

653 1 0

Спомени като сенки по стените стелят се,

ударите на сърцето ми ги разлюляват.

Чувства забравени, в лед ме сковават,

но жарта в гърдите ми всичко разтапя.

 

Шепотът на миналото отеква в нощта,

като призрачен хор пеещ своята песен.

Мечти разбиват се в скалите на реалността,

оставяйки след себе си парченца стъкло.

 

В тъмната стая на ума ми носи се

симфония от спомени за отминали времена.

Върху платно от лен, нежно като кожата ти,

ще нарисувам шедьовъра на душата си.

 

Ти върви и търси, дано намериш себе си!

Аз ще броя звездите докато се върнеш,

а ти отново когато цяла си, потърси ме,

ще бъда тук, когато цъфнат люляците.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nebula Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...