5 апр. 2024 г., 13:13

Когато цъфнат люляците

648 1 0

Спомени като сенки по стените стелят се,

ударите на сърцето ми ги разлюляват.

Чувства забравени, в лед ме сковават,

но жарта в гърдите ми всичко разтапя.

 

Шепотът на миналото отеква в нощта,

като призрачен хор пеещ своята песен.

Мечти разбиват се в скалите на реалността,

оставяйки след себе си парченца стъкло.

 

В тъмната стая на ума ми носи се

симфония от спомени за отминали времена.

Върху платно от лен, нежно като кожата ти,

ще нарисувам шедьовъра на душата си.

 

Ти върви и търси, дано намериш себе си!

Аз ще броя звездите докато се върнеш,

а ти отново когато цяла си, потърси ме,

ще бъда тук, когато цъфнат люляците.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nebula Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...