5 апр. 2024 г., 13:13
Спомени като сенки по стените стелят се,
ударите на сърцето ми ги разлюляват.
Чувства забравени, в лед ме сковават,
но жарта в гърдите ми всичко разтапя.
Шепотът на миналото отеква в нощта,
като призрачен хор пеещ своята песен.
Мечти разбиват се в скалите на реалността,
оставяйки след себе си парченца стъкло.
В тъмната стая на ума ми носи се
симфония от спомени за отминали времена.
Върху платно от лен, нежно като кожата ти,
ще нарисувам шедьовъра на душата си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация