16 mar 2008, 15:45

Когато денят се превръща в нощ и обратно

Poesía » Filosófica

945 0 14

Ден.
Падат мечти,
простреляни в полет.
Вампири пият свежа кръв.
Само спомен е китната пролет.
Желае мрачният ужас да бъде пръв.
Думи светли ражда сега Земята,
оплодена от вятъра тих.
Осветен от луната,
пиша стих.
Нощ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lara (Лара)

Там където нощта е ден
в стиха прераждаш се пленен ,
а денят заспива в красота
отново нежна ще е нощта .
Там където лице до лице
прегръщат се ръце
и където времето лети
в спомени и в мечти .

2008-03-20T15:15:51+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Чудесно предаден изживян момент, Васе !
Поздрави !!!

2008-03-16T21:34:28+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Хареса ми!Интересен стих!

2008-03-16T20:20:22+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

преливащ се стих!!!тъмно-светло, нощ - ден ... идейно!
поздрав, хареса ми!

2008-03-16T19:42:32+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

ЧУДЕСНО!!!!
много ми хареса!!!!!
поздрави от вълчо!

2008-03-16T19:13:57+02:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0