Когато денят се превръща в нощ и обратно
Падат мечти,
простреляни в полет.
Вампири пият свежа кръв.
Само спомен е китната пролет.
Желае мрачният ужас да бъде пръв.
Думи светли ражда сега Земята,
оплодена от вятъра тих.
Осветен от луната,
пиша стих.
Нощ.
© Васил Георгиев All rights reserved.