20 dic 2012, 10:35

Когато дланите крещят 

  Poesía
1104 0 3
КОГАТО ДЛАНИТЕ КРЕЩЯТ
Камбанен звън със ято птици
отлита в тъжното небе.
Не спират да се нижат върволици
от ''целомъдрени'' жени, мъже.
С надежда плаха... като искрица,
стоят пред храма, протегнали ръце -
слепец и грохнала старица,
жена с разплакано хлапе.
Крещят разтворените длани:
молба за състрадание отправят.
Дано, дано добри миряни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кунчечв Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??