КОГАТО ДЛАНИТЕ КРЕЩЯТ
                                          Камбанен звън със ято  птици 
                                          отлита в тъжното небе.
                                          Не спират да се нижат върволици
                                          от ''целомъдрени'' жени, мъже.
                                          С надежда плаха... като искрица,
                                          стоят пред храма, протегнали ръце -
                                          слепец и грохнала старица,
                                          жена с разплакано хлапе.
                                          Крещят разтворените длани:
                                          молба за състрадание отправят.
                                          Дано, дано добри миряни 
                                          за къшей хляб пари оставят!
                                          Разпънахме Сина на Бога,
                                          а неговият кръст - за нас фетиш,
                                          виси на всяка гръд роба
                                          като небрежно залепен афиш.

                                          Във вярата не търсим сила,

                                          стаихме в себе си - ненавист, зло...

                                          Набожността ни е фалшива,

                                          а суетата - наше естество.
                                          От своята обител, БОЖЕ,
                                          любов и днес, и утре ни дари!
                                          И нека всеки, както може,
                                          с молитва ти се поклони!