Dec 20, 2012, 10:35 AM

Когато дланите крещят

  Poetry
1.3K 0 3

                                          КОГАТО ДЛАНИТЕ КРЕЩЯТ
                                          Камбанен звън със ято  птици 
                                          отлита в тъжното небе.
                                          Не спират да се нижат върволици
                                          от ''целомъдрени'' жени, мъже.
                                          С надежда плаха... като искрица,
                                          стоят пред храма, протегнали ръце -
                                          слепец и грохнала старица,
                                          жена с разплакано хлапе.
                                          Крещят разтворените длани:
                                          молба за състрадание отправят.
                                          Дано, дано добри миряни 
                                          за къшей хляб пари оставят!
                                          Разпънахме Сина на Бога,
                                          а неговият кръст - за нас фетиш,
                                          виси на всяка гръд роба
                                          като небрежно залепен афиш.

                                          Във вярата не търсим сила,

                                          стаихме в себе си - ненавист, зло...

                                          Набожността ни е фалшива,

                                          а суетата - наше естество.
                                          От своята обител, БОЖЕ,
                                          любов и днес, и утре ни дари!
                                          И нека всеки, както може,
                                          с молитва ти се поклони!
                                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кунчечв All rights reserved.

Comments

Comments

  • С удоволствие се спирам при теб, Краси! Вярвам, че Бог ще чуе молитвата ти! Поздравявам те за искреното стихотворение!
  • Поздрав!Много силна творба!
  • Много точно пресъсздадена действителност!Поздрав и весели празници!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...