Когато дланите крещят
КОГАТО ДЛАНИТЕ КРЕЩЯТ
Камбанен звън със ято птици
отлита в тъжното небе.
Не спират да се нижат върволици
от ''целомъдрени'' жени, мъже.
С надежда плаха... като искрица,
стоят пред храма, протегнали ръце -
слепец и грохнала старица,
жена с разплакано хлапе.
Крещят разтворените длани:
молба за състрадание отправят.
Дано, дано добри миряни
за къшей хляб пари оставят!
Разпънахме Сина на Бога,
а неговият кръст - за нас фетиш,
виси на всяка гръд роба
като небрежно залепен афиш.
Във вярата не търсим сила,
стаихме в себе си - ненавист, зло...
Набожността ни е фалшива,
а суетата - наше естество.
От своята обител, БОЖЕ,
любов и днес, и утре ни дари!
И нека всеки, както може,
с молитва ти се поклони!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Кунчечв Все права защищены
