24 ene 2014, 16:24

Когато дойдеш...

  Poesía » Otra
570 0 7

Във някой тъжен ден - последен,

вратата тихо ще отвориш...

За твоя вечен лов пореден

ще влезеш без да проговориш.

 

Ще седнеш на леглото болно

до немощното вече тяло.

Ще триеш дланите доволно,

че вече времето е спряло.

 

Последен миг ще ми отпуснеш.

Ще вземеш после и дъха ми.

Душа над облака ще пуснеш,

а в пръст ще замразиш лика ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Адриана,Силвия и Куш!Радвам се, че прочетохте, оценихте и коментирахте написаното от мен!Сърдечни поздрави и хубав снежен уикенд!
  • Защо мислиш, че Смъртта потрива доволно ръце. Аз мисля, че тя просто ни освобождава от мъките. Не съм сигурен, че се шегувам.
  • И тъжно и красиво!Аплодисменти!
  • Хубав и тъжен стих!
  • Благодаря, Приятели, за прочита и оценките!Радвам се, че сте харесали
    трактовката на една истина, която е поднесена с поетично слово!
    Бъдете здрави и нови вдъхновения!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...