Когато дойдеш...

Поэзия » Другая

566 0 7

Във някой тъжен ден - последен,

вратата тихо ще отвориш...

За твоя вечен лов пореден

ще влезеш без да проговориш.

Ще седнеш на леглото болно

до немощното вече тяло.

Ще триеш дланите доволно,

че вече времето е спряло.

Последен миг ще ми отпуснеш.

Ще вземеш после и дъха ми.

Душа над облака ще пуснеш,

а в пръст ще замразиш лика ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря,Адриана,Силвия и Куш!Радвам се, че прочетохте, оценихте и коментирахте написаното от мен!Сърдечни поздрави и хубав снежен уикенд!

2014-01-25T19:29:04+02:00
kushel (Куш)

Защо мислиш, че Смъртта потрива доволно ръце. Аз мисля, че тя просто ни освобождава от мъките. Не съм сигурен, че се шегувам.

2014-01-25T14:38:17+02:00
sidi13 (Силвия Димова)

И тъжно и красиво!Аплодисменти!

2014-01-25T14:32:59+02:00
scarlety (Адриана Борисова)

Хубав и тъжен стих!

2014-01-25T14:25:16+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Приятели, за прочита и оценките!Радвам се, че сте харесали
трактовката на една истина, която е поднесена с поетично слово!
Бъдете здрави и нови вдъхновения!

2014-01-25T14:05:18+02:00