Когато дойдеш...
Във някой тъжен ден - последен,
вратата тихо ще отвориш...
За твоя вечен лов пореден
ще влезеш без да проговориш.
Ще седнеш на леглото болно
до немощното вече тяло.
Ще триеш дланите доволно,
че вече времето е спряло.
Последен миг ще ми отпуснеш.
Ще вземеш после и дъха ми.
Душа над облака ще пуснеш,
а в пръст ще замразиш лика ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Не съм сигурен, че се шегувам.
