Когато двама остареем

30 may 2013, 13:46 2013-05-30T13:49:04+03:00

Poesía » Filosófica

486 0 7

На късно време, бездуховно,
пак вести куп – разбунен кошер,
разнесе стенния часовник
с мелодията. Полунощ е.

Кротува скринът със чеиза
до днес запазен в нафталина
и пламък блед главнята близва
пред нас, във холната камина.

В главите тук проблясва мисъл
с коси, като снега ни – бели,
че аз стиха не съм дописал,
че внучката не сме видели.

Седим и спомените нищим,
в ума ни все пак нещо влиза –
в иглата вдявам бяла нишка,
ти шиеш копче в мойта риза.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vyatur13 (Елена)

2013-06-03T00:15:41+03:00

С коси, като снега ни - бели ! Хубаво казано !
koli4a (Никола Апостолов)

2013-05-31T10:30:06+03:00

Хубаво с повей на тъга!Поздравление, Ванка!Бъди!
ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

2013-05-31T04:00:37+03:00

"Седим и спомените нищим,
в ума ни все пак нещо влиза –
в иглата вдявам бяла нишка,
ти шиеш копче в мойта риза"

Батe... ЖEСТОК СИ!!! Цялото стихо e жeстоко!!! Поклон, БРАТ ми - макар, чe като ти глeдам годинитe, можeш да си ми и БАЩА! 6-ичка, и който протeстира... АЗ САМОРЪЧНО ЩE ГО НАБИЯ!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-05-31T00:38:46+03:00

Браво, Ванка!
rajsun (Райчо Русев)

2013-05-30T14:37:14+03:00
Довереница (Дочка Василева)

2013-05-30T14:22:44+03:00

Не знам за внучката,ала стиха
и още как си го дописал.
И като копче правилно зашито
фиксира на живота ви ескиза...
Човек (Анна Станоева)

2013-05-30T14:05:56+03:00

Ех, че хубаво!