Когато двама остареем
На късно време, бездуховно,
пак вести куп – разбунен кошер,
разнесе стенния часовник
с мелодията. Полунощ е.
Кротува скринът със чеиза
до днес запазен в нафталина
и пламък блед главнята близва
пред нас, във холната камина.
В главите тук проблясва мисъл
с коси, като снега ни – бели,
че аз стиха не съм дописал,
че внучката не сме видели.
Седим и спомените нищим,
в ума ни все пак нещо влиза –
в иглата вдявам бяла нишка,
ти шиеш копче в мойта риза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
