May 30, 2013, 1:46 PM
Когато двама остареем
На късно време, бездуховно,
пак вести куп – разбунен кошер,
разнесе стенния часовник
с мелодията. Полунощ е.
Кротува скринът със чеиза
до днес запазен в нафталина
и пламък блед главнята близва
пред нас, във холната камина.
В главите тук проблясва мисъл
с коси, като снега ни – бели,
че аз стиха не съм дописал,
че внучката не сме видели.
Седим и спомените нищим,
в ума ни все пак нещо влиза –
в иглата вдявам бяла нишка,
ти шиеш копче в мойта риза.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
С коси, като снега ни - бели ! Хубаво казано !
-
Хубаво с повей на тъга!Поздравление, Ванка!Бъди!
-
"Седим и спомените нищим,
в ума ни все пак нещо влиза –
в иглата вдявам бяла нишка,
ти шиеш копче в мойта риза"
Батe... ЖEСТОК СИ!!! Цялото стихо e жeстоко!!! Поклон, БРАТ ми - макар, чe като ти глeдам годинитe, можeш да си ми и БАЩА! 6-ичка, и който протeстира... АЗ САМОРЪЧНО ЩE ГО НАБИЯ!
-
Браво, Ванка!
-
-
Не знам за внучката,ала стиха
и още как си го дописал.
И като копче правилно зашито
фиксира на живота ви ескиза... -
Ех, че хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
