14 ago 2007, 11:13

Когато говориш 

  Poesía
1279 0 33
 

Когато говориш,

започва зачатие

на водни потоци

от сухи отверстия,

пустинята трепва,

очакваща майчинство,

и дъжд я поема

в любовни обятия.


Когато говориш,

се ражда мълчание

и птици затихват

да чуят гласа ти,

луната се спира,

усетила важното,

и мракът превръща се

в близко присъствие.


Когато говориш,

олеквам от спомени,

във мен се зачева

и ражда безвремие,

превръщам се в песен,

в река или семе

и бързо прораствам

във ново растение.

© Дими Фильова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??