Когато говориш
Когато говориш,
започва зачатие
на водни потоци
от сухи отверстия,
пустинята трепва,
очакваща майчинство,
и дъжд я поема
в любовни обятия.
Когато говориш,
се ражда мълчание
и птици затихват
да чуят гласа ти,
луната се спира,
усетила важното,
и мракът превръща се
в близко присъствие.
Когато говориш,
олеквам от спомени,
във мен се зачева
и ражда безвремие,
превръщам се в песен,
в река или семе
и бързо прораствам
във ново растение.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дими Фильова Todos los derechos reservados
