Когато говориш,
започва зачатие
на водни потоци
от сухи отверстия,
пустинята трепва,
очакваща майчинство,
и дъжд я поема
в любовни обятия.
Когато говориш,
се ражда мълчание
и птици затихват
да чуят гласа ти,
луната се спира,
усетила важното,
и мракът превръща се
в близко присъствие.
Когато говориш,
олеквам от спомени,
във мен се зачева
и ражда безвремие,
превръщам се в песен,
в река или семе
и бързо прораствам
във ново растение.
© Дими Фильова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
