Когато говориш,
започва зачатие
на водни потоци
от сухи отверстия,
пустинята трепва,
очакваща майчинство,
и дъжд я поема
в любовни обятия.
Когато говориш,
се ражда мълчание
и птици затихват
да чуят гласа ти,
луната се спира,
усетила важното,
и мракът превръща се
в близко присъствие.
Когато говориш,
олеквам от спомени,
във мен се зачева
и ражда безвремие,
превръщам се в песен,
в река или семе
и бързо прораствам
във ново растение.
© Дими Фильова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
