Когато говориш,
започва зачатие
на водни потоци
от сухи отверстия,
пустинята трепва,
очакваща майчинство,
и дъжд я поема
в любовни обятия.
Когато говориш,
се ражда мълчание
и птици затихват
да чуят гласа ти,
луната се спира,
усетила важното,
и мракът превръща се
в близко присъствие.
Когато говориш,
олеквам от спомени,
във мен се зачева
и ражда безвремие,
превръщам се в песен,
в река или семе
и бързо прораствам
във ново растение.
© Дими Фильова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
