Когато гръм удари

29 may 2015, 19:25

Poesía

828 0 2

Когато хоризонтът притъмнее

и небето със земята се слепù,

а пътя ти с черното се слее,

под стряха нейде се поспри.

Заслушай се във вятъра, приседнал

до пращящите в огъня главни

и чуй как в тъмнината непрогледна

сам адът е разтворен и бучи ...

Не потрепвай от гръмовно глъхнещите стонове

на твойте отминаващи, уморени дни,

не примигвай от светкавичните зрими спомени

с кой, кога, къде, какво си сътворил...

То е останало вече някъде назад,

засадено и на купчини сломено върше -

все пак някакъв от тебе знак,

че бил си тук, преминал си набърже...

Сега не унивай, че накрая се умира,

за всичко живо идва този миг,

за теб е още рано, ушите не закривай,

послушай на Живота задавения вик...

А когато онзи миг действително настъпи,

тук не стой, излез на пътя под ледения дъжд

и както ствол от гръм яростен се чупи,

така изгори и ти - не като свещ, а отведнъж...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valqka (Валентин Василев)

2015-06-02T08:27:06+03:00

Мисана, Анастасия, Септ, благодаря ви приятели!Топли поздрави!
vega666 (Младен Мисана)

2015-05-29T20:21:53+03:00

Внезапното умиране е привилегията, която дава на истинския мъж смъртта.
Другото е: "Ще дойде краят и тогава, смъртта надменно ще ни съжалява."

Поздравление, Валентине за стойностните разсъждения, облечени в стих!