Когато гръм удари
Когато хоризонтът притъмнее
и небето със земята се слепù,
а пътя ти с черното се слее,
под стряха нейде се поспри.
Заслушай се във вятъра, приседнал
до пращящите в огъня главни
и чуй как в тъмнината непрогледна
сам адът е разтворен и бучи ...
Не потрепвай от гръмовно глъхнещите стонове
на твойте отминаващи, уморени дни,
не примигвай от светкавичните зрими спомени
с кой, кога, къде, какво си сътворил...
То е останало вече някъде назад,
засадено и на купчини сломено върше -
все пак някакъв от тебе знак,
че бил си тук, преминал си набърже...
Сега не унивай, че накрая се умира,
за всичко живо идва този миг,
за теб е още рано, ушите не закривай,
послушай на Живота задавения вик...
А когато онзи миг действително настъпи,
тук не стой, излез на пътя под ледения дъжд
и както ствол от гръм яростен се чупи,
така изгори и ти - не като свещ, а отведнъж...
© Валентин Василев All rights reserved.
