Когато има вътрешна рима

7 ene 2014, 21:53

Poesía » Otra

337 0 2

Ден, като ден, но не и за мен.

Нощ, като нощ, а жребият- лош.

Зрее тегло. А как би моглò!

Никне дърво и прави добро.

Шурва вода и оставя следа.

Греят слънца и раснат деца.

Свети луна с лице на жена.

Мигат звезди и птица гнезди.

Облак гребе по мойто небе.

Утро клечи под златни лъчи.

Сутрешен цвят за мене е свят.

Залезът тих нашепва ми стих.

С чар на лице и дъх от сърце.

С крачки добри ти път избери.

Всичко е съд и аз съм на път!

Имам си кръст над земната пръст.

Целият свят над мене е цвят.

Тъй е моглò да няма тегло...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.