Когато има вътрешна рима
Ден, като ден, но не и за мен.
Нощ, като нощ, а жребият- лош.
Зрее тегло. А как би моглò!
Никне дърво и прави добро.
Шурва вода и оставя следа.
Греят слънца и раснат деца.
Свети луна с лице на жена.
Мигат звезди и птица гнезди.
Облак гребе по мойто небе.
Утро клечи под златни лъчи.
Сутрешен цвят за мене е свят.
Залезът тих нашепва ми стих.
С чар на лице и дъх от сърце.
С крачки добри ти път избери.
Всичко е съд и аз съм на път!
Имам си кръст над земната пръст.
Целият свят над мене е цвят.
Тъй е моглò да няма тегло...
© Никола Апостолов All rights reserved.
