8 abr 2022, 23:54

Когато имам само себе си 

  Poesía
293 1 5

Наобичах ви. 
Сега обичам себе си.
И не, че спря да ме боли,
просто ме имунизира времето.
Сега живея и се сбъдвам.
Никой не съумя да сподели.
Спрях да идвам, за да тръгвам
и мечтите да измивам в сълзи.
Сега си събирам парченца.
Сглобявам моя си пъзел сама.
Запълвам всяко местенце,
което никой друг не успя.
Сега красиво старея.
Купих къща с веранда.
Поливам цветя и се смея,
благодарна за онази любов,
която в този живот ми се падна.
...............
Наобичах ви.
Нека Бог да ми прости.

 

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Румен!
  • Много е хубаво, типично в твой стил, Галина! Много ми хареса "просто ме имунизира времето"! Според мен много са имунизираните, но някои по-трудно ги хваща...
  • Щураче, не е възможна самодостатъчността, но пък svetlitschka добре го казва - "... на всеки,раздал се докрай." 😊 Благодаря Ви!
  • Интересно. Възможна ли е самодостатъчността. И дали нея имаш предвид. Не знам.
  • Заслужено време за себе си. Полага се на всеки, раздал се докрай.🍀
Propuestas
: ??:??