8 апр. 2022 г., 23:54

Когато имам само себе си

472 1 5

Наобичах ви. 
Сега обичам себе си.
И не, че спря да ме боли,
просто ме имунизира времето.
Сега живея и се сбъдвам.
Никой не съумя да сподели.
Спрях да идвам, за да тръгвам
и мечтите да измивам в сълзи.
Сега си събирам парченца.
Сглобявам моя си пъзел сама.
Запълвам всяко местенце,
което никой друг не успя.
Сега красиво старея.
Купих къща с веранда.
Поливам цветя и се смея,
благодарна за онази любов,
която в този живот ми се падна.
...............
Наобичах ви.
Нека Бог да ми прости.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Румен!
  • Много е хубаво, типично в твой стил, Галина! Много ми хареса "просто ме имунизира времето"! Според мен много са имунизираните, но някои по-трудно ги хваща...
  • Щураче, не е възможна самодостатъчността, но пък svetlitschka добре го казва - "... на всеки,раздал се докрай." 😊 Благодаря Ви!
  • Интересно. Възможна ли е самодостатъчността. И дали нея имаш предвид. Не знам.
  • Заслужено време за себе си. Полага се на всеки, раздал се докрай.🍀

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...