ДИС (Деа)
301 6750
30 ago 2020, 21:54

"Когато изглежда, че няма надежда..."* 

  Poesía
5.0 / 10
808 6 13
Когато делникът куца прегърбен от хиляди грижи
и вее вяра по вятъра нишки от белия флаг.
Когато болки и облаци свъсен животът наниже,
а хоризонтът в мъгла е обвил всеки сигурен бряг.
Когато тежко оловна нощта се търкаля безсънна
и лепне черно с клепачи. Дори не изгряват звезди.
Когато даже луната изглежда на яма бездънна,
а всяка капка старание ражда отровни сълзи.
Тогава само душата помага да помпи сърцето
последни струйки надежда, наречени просто живот.
И въпреки, че разкъсано пада на буци небето
недей изхвърля от себе си сетното зрънце любов. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »