"Когато изглежда, че няма надежда..."*
Когато делникът куца прегърбен от хиляди грижи
и вее вяра по вятъра нишки от белия флаг.
Когато болки и облаци свъсен животът наниже,
а хоризонтът в мъгла е обвил всеки сигурен бряг.
Когато тежко оловна нощта се търкаля безсънна
и лепне черно с клепачи. Дори не изгряват звезди.
Когато даже луната изглежда на яма бездънна,
а всяка капка старание ражда отровни сълзи.
Тогава само душата помага да помпи сърцето
последни струйки надежда, наречени просто живот.
И въпреки, че разкъсано пада на буци небето
недей изхвърля от себе си сетното зрънце любов.
Приспи го само за "зимата" много дълбоко в гърдите.
Ще дойде ден слънчев - ще сипе от щастие прах.
Щом малкото стръкче покълне с усмивка в очите
кажи си: Обичах, обичах,обичах и пак оцелях!
_____________________________________________
* - Недялко Йорданов
© Деа All rights reserved.
