Когато делникът куца прегърбен от хиляди грижи
и вее вяра по вятъра нишки от белия флаг.
Когато болки и облаци свъсен животът наниже,
а хоризонтът в мъгла е обвил всеки сигурен бряг.
Когато тежко оловна нощта се търкаля безсънна
и лепне черно с клепачи. Дори не изгряват звезди.
Когато даже луната изглежда на яма бездънна,
а всяка капка старание ражда отровни сълзи.
Тогава само душата помага да помпи сърцето
последни струйки надежда, наречени просто живот.
И въпреки, че разкъсано пада на буци небето
недей изхвърля от себе си сетното зрънце любов. ...