16 feb 2012, 16:06

Когато косите посребряват

  Poesía » Otra
535 0 1

                   Когато косите посребряват

 

Когато косите посребряват

и забързани стъпки бързо вървят,

когато младостта ни напуска,

търсиш приятел стар и познат.

 

Когато думи отново говорят

с мисли, дошли изведнъж,

живота си виждаш, като спомен,

отишъл си толкоз далеч.

 

Когато приятеля срещнеш от детство,

отминало цял полувек,

разбираш колко е трудно

себе си пак да разбереш.

 

И тогава припомняш си бавно

нишка по нишка този живот.

Забавен, дори и да искаш,

не можеш да го промениш!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...