Feb 16, 2012, 4:06 PM

Когато косите посребряват

  Poetry » Other
534 0 1

                   Когато косите посребряват

 

Когато косите посребряват

и забързани стъпки бързо вървят,

когато младостта ни напуска,

търсиш приятел стар и познат.

 

Когато думи отново говорят

с мисли, дошли изведнъж,

живота си виждаш, като спомен,

отишъл си толкоз далеч.

 

Когато приятеля срещнеш от детство,

отминало цял полувек,

разбираш колко е трудно

себе си пак да разбереш.

 

И тогава припомняш си бавно

нишка по нишка този живот.

Забавен, дори и да искаш,

не можеш да го промениш!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...