16.02.2012 г., 16:06

Когато косите посребряват

533 0 1

                   Когато косите посребряват

 

Когато косите посребряват

и забързани стъпки бързо вървят,

когато младостта ни напуска,

търсиш приятел стар и познат.

 

Когато думи отново говорят

с мисли, дошли изведнъж,

живота си виждаш, като спомен,

отишъл си толкоз далеч.

 

Когато приятеля срещнеш от детство,

отминало цял полувек,

разбираш колко е трудно

себе си пак да разбереш.

 

И тогава припомняш си бавно

нишка по нишка този живот.

Забавен, дори и да искаш,

не можеш да го промениш!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...