16 февр. 2012 г., 16:06

Когато косите посребряват

536 0 1

                   Когато косите посребряват

 

Когато косите посребряват

и забързани стъпки бързо вървят,

когато младостта ни напуска,

търсиш приятел стар и познат.

 

Когато думи отново говорят

с мисли, дошли изведнъж,

живота си виждаш, като спомен,

отишъл си толкоз далеч.

 

Когато приятеля срещнеш от детство,

отминало цял полувек,

разбираш колко е трудно

себе си пак да разбереш.

 

И тогава припомняш си бавно

нишка по нишка този живот.

Забавен, дори и да искаш,

не можеш да го промениш!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...