19 feb 2015, 22:49

Когато краят е начало...

Poesía

802 0 1

Когато края е начало...

Там, на края на света ме чакай,

там ще дойда тихо и сама,

очите да целуна нежно в мрака...

там... на края на света...

Там във моя стих ме чакай,

там ще съм за тебе пристан тих,

със вятъра аз нежно ще те галя,

там... пак там... във моя стих...

Там, във своя сън ме чакай,

там ще бъда с теб във вечността...

Защото те обичам до безкрая...

там... на края на света...!!!

Зареница 18.02.2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0