27 nov 2007, 8:42

Когато любовта е късове... неслучване 

  Poesía » De amor
1379 0 35

     

           i2na (Инна)   

                              и    Jane_d (Деси Инджева)

 

 

 

Угасват тихо стъпките неизживяни                            
по виещи се от греховност друми...
Трънливи белези от незаспали рани,
дамгосани със хапещите думи...


Несбъднатите ласки озлобяха,
сърцето разпокъсаха болезнено...
Пробити нощи тъмнина валяха,
в зениците ми, празни като бездна...

Убийствено отровни, ветровете
завихрят безпощадно урагани...
Разсичащи бездумно гласовете
и в пазви скриват се необуздани...
 
И крясъци замръкваха по ъглите
на дълго безлюбовно скитане...
Втвърдена нежност дращеше по гърлото.
Тежеше самотата... като питане...


Трошащите стенания на мислите,

стремглаво се оплитат в многоточия...

Нащърбени, пространствата от липсите

пулсират в разкървени слепоочия...


И стъмни се светът. Щом бях без тебе,
до корен чувствах само, че съм ничия...
От Слънцето остана гъста жега,
а тиха безнадеждност... от звездите.

 

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??