Когато любовта е късове... неслучване
i2na (Инна)
и Jane_d (Деси Инджева)
Угасват тихо стъпките неизживяни
по виещи се от греховност друми...
Трънливи белези от незаспали рани,
дамгосани със хапещите думи...
Несбъднатите ласки озлобяха,
сърцето разпокъсаха болезнено...
Пробити нощи тъмнина валяха,
в зениците ми, празни като бездна...
Убийствено отровни, ветровете
завихрят безпощадно урагани...
Разсичащи бездумно гласовете
и в пазви скриват се необуздани...
И крясъци замръкваха по ъглите
на дълго безлюбовно скитане...
Втвърдена нежност дращеше по гърлото.
Тежеше самотата... като питане...
Трошащите стенания на мислите,
стремглаво се оплитат в многоточия...
Нащърбени, пространствата от липсите
пулсират в разкървени слепоочия...
И стъмни се светът. Щом бях без тебе,
до корен чувствах само, че съм ничия...
От Слънцето остана гъста жега,
а тиха безнадеждност... от звездите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
