27.11.2007 г., 8:42

Когато любовта е късове... неслучване

1.7K 0 35

     

           i2na (Инна)   

                              и    Jane_d (Деси Инджева)

 

 

 

Угасват тихо стъпките неизживяни                            
по виещи се от греховност друми...
Трънливи белези от незаспали рани,
дамгосани със хапещите думи...


Несбъднатите ласки озлобяха,
сърцето разпокъсаха болезнено...
Пробити нощи тъмнина валяха,
в зениците ми, празни като бездна...

Убийствено отровни, ветровете
завихрят безпощадно урагани...
Разсичащи бездумно гласовете
и в пазви скриват се необуздани...
 
И крясъци замръкваха по ъглите
на дълго безлюбовно скитане...
Втвърдена нежност дращеше по гърлото.
Тежеше самотата... като питане...


Трошащите стенания на мислите,

стремглаво се оплитат в многоточия...

Нащърбени, пространствата от липсите

пулсират в разкървени слепоочия...


И стъмни се светът. Щом бях без тебе,
до корен чувствах само, че съм ничия...
От Слънцето остана гъста жега,
а тиха безнадеждност... от звездите.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...