Nov 27, 2007, 8:42 AM

Когато любовта е късове... неслучване 

  Poetry » Love
1373 0 35

     

           i2na (Инна)   

                              и    Jane_d (Деси Инджева)

 

 

 

Угасват тихо стъпките неизживяни                            
по виещи се от греховност друми...
Трънливи белези от незаспали рани,
дамгосани със хапещите думи...


Несбъднатите ласки озлобяха,
сърцето разпокъсаха болезнено...
Пробити нощи тъмнина валяха,
в зениците ми, празни като бездна...

Убийствено отровни, ветровете
завихрят безпощадно урагани...
Разсичащи бездумно гласовете
и в пазви скриват се необуздани...
 
И крясъци замръкваха по ъглите
на дълго безлюбовно скитане...
Втвърдена нежност дращеше по гърлото.
Тежеше самотата... като питане...


Трошащите стенания на мислите,

стремглаво се оплитат в многоточия...

Нащърбени, пространствата от липсите

пулсират в разкървени слепоочия...


И стъмни се светът. Щом бях без тебе,
до корен чувствах само, че съм ничия...
От Слънцето остана гъста жега,
а тиха безнадеждност... от звездите.

 

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??