Когато ме има
Не, не искам да бъда копнеж,
погали ме, когато съм близо,
не превръщай очите ми в скреж,
не рисувай небето във сиво!
Виж, как връщам цвета на дъгата
със усмивка и обич всесилна.
Целуни ме, когато житата
се прегръщат в зората невинно.
Не, не искам да свърши мига,
в който ти си обвил мойто тяло.
Впити устни изцеждат дъха.
И не стига. И все ще е малко.
Затова аз не искам света
и не искам да бъда Зорница.
Целуни ме, когато си в мен -
в този миг аз съм твоя частица.
Ще разплискам морето с воал,
изтъкан от небесна коприна.
Златен месец трепти полудял.
Прегърни ме, когато ме има!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
