Sep 6, 2020, 1:02 PM

Когато ме има 

  Poetry » Love
487 4 5

Не, не искам да бъда копнеж,

погали ме, когато съм близо,

не превръщай очите ми в скреж,

не рисувай небето във сиво!

Виж, как връщам цвета на дъгата

със усмивка и обич всесилна.

Целуни ме, когато житата

се прегръщат в зората невинно.

Не, не искам да свърши мига,

в който ти си обвил мойто тяло.

Впити устни изцеждат дъха.

И не стига. И все ще е малко.

Затова аз не искам света

и не искам да бъда Зорница.

Целуни ме, когато си в мен -

в този миг аз съм твоя частица.

Ще разплискам морето с воал,

изтъкан от небесна коприна.

Златен месец трепти полудял.

Прегърни ме, когато ме има!

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??