Когато ме няма
Ще ме съзреш отдалеко -
стъпила върху слънчеви лъчи…
Косата ми ще си играе с вятъра,
а огън ще са моите очи…
Ръката ти протегната ще срещне
шамара на изгубеното време…
Ще види, че погрешно
опитва мираж един да вземе…
Ще ме усетиш във нощния бриз…
И ще молиш за още прохлада -
звездите ще бъдат самотен низ -
очи, вперени в ада…
Негостоприемен ще бъде света -
за половин човек земята е празна!
Напразно ще целуваш пепелта.
(Смъртта не е заразна.)
***
Щастливият не знае що е болка -
(Понякога и слънцето проклина.)
Ще ме съзреш (в сърцето дълбоко)
едва, когато… си замина!
стъпила върху слънчеви лъчи…
Косата ми ще си играе с вятъра,
а огън ще са моите очи…
Ръката ти протегната ще срещне
шамара на изгубеното време…
Ще види, че погрешно
опитва мираж един да вземе…
Ще ме усетиш във нощния бриз…
И ще молиш за още прохлада -
звездите ще бъдат самотен низ -
очи, вперени в ада…
Негостоприемен ще бъде света -
за половин човек земята е празна!
Напразно ще целуваш пепелта.
(Смъртта не е заразна.)
***
Щастливият не знае що е болка -
(Понякога и слънцето проклина.)
Ще ме съзреш (в сърцето дълбоко)
едва, когато… си замина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados
