Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)
63 27
6.07.2008 г., 9:24 ч.

Когато ме няма 

  Поезия » Друга
771 0 8
Ще ме съзреш отдалеко -
стъпила върху слънчеви лъчи…
Косата ми ще си играе с вятъра,
а огън ще са моите очи…

Ръката ти протегната ще срещне
шамара на изгубеното време…
Ще види, че погрешно
опитва мираж един да вземе…

Ще ме усетиш във нощния бриз…
И ще молиш за още прохлада -
звездите ще бъдат самотен низ -
очи, вперени в ада…

Негостоприемен ще бъде света -
за половин човек земята е празна!
Напразно ще целуваш пепелта.
(Смъртта не е заразна.)

***
Щастливият не знае що е болка -
(Понякога и слънцето проклина.)
Ще ме съзреш (в сърцето дълбоко)
 едва, когато… си замина!

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??