Когато ми каза
Когато ми каза:
"- Върви си, всичко е свършено!",
земята изчезна под краката ми.
Но аз запазих спокойствие.
Като вода в тръба
се блъскаше във витрините
потокът от хора.
С някои се разминавахме,
с други бяхме в една посока.
Някой нещо ме питаше,
друг ме нахока.
Беше ужасно тягостно!
На най-оживеното място,
някой отряза главата ми
и я отнесе със себе си.
От отчаяние
не обърнах внимание,
и продължих по пътя.
Човекът постави главата пред себе си.
Нещо говори.
Ала очите гледаха с поглед разсеян,
и някак нагоре.
Той се ядоса.
Напляска я.
И това не помогна.
Тогава той я остави на мира.
Колко време измина?
Една високосна година!
Всемогъщото време
прогони вцепенението.
Главата настръхна цялата:
къде е тялото?!
Навярно,
вярно на първата заповед,
то е вървяло на изток,
където
в морето
се е удавило!
Бавно, като разсъмване,
в главата се върна разсъдъкът.
За съжаление,
било е само припадък!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Много хубава творба!
