Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
9.02.2009 г., 10:02 ч.

Когато ми каза 

  Поезия » Любовна
734 0 10

 

Когато ми каза:

"- Върви си, всичко е свършено!",
земята изчезна под краката ми.
Но аз запазих спокойствие.

Като вода в тръба
се блъскаше във витрините
потокът от хора.
С някои се разминавахме,
с други бяхме в една посока.
Някой нещо ме питаше,
друг ме нахока.
Беше ужасно тягостно!

На най-оживеното място,
някой отряза главата ми
и я отнесе със себе си.

От отчаяние
не обърнах внимание,
и продължих по пътя.

Човекът постави главата пред себе си.
Нещо говори.
Ала очите гледаха с поглед разсеян,
и някак нагоре.

Той се ядоса.
Напляска я.
И това не помогна.

Тогава той я остави на мира.

Колко време измина?
Една високосна година!

Всемогъщото време
прогони вцепенението.

Главата настръхна цялата:
къде е тялото?!

Навярно,
вярно на първата заповед,
то е вървяло на изток,
където
в морето
се е удавило!

Бавно, като разсъмване,
в главата се върна разсъдъкът.

За съжаление,
било е само припадък!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно!
  • Хареса ми!
    Поздрав!
  • Поздравления, Ангар!
  • Ха, Чортов, ами то така де, голям мъж, да си загуби главата от любов, добре, че е било само сън! Предсавяш ли си как ще се чувстваме всички ние, твоите обожателки Много хубава творба!
  • Силно е!
  • Не знам в какво състояние си го писал, но имам няколко идеи Хареса ми, Ангар. Не е типично за теб, но пак ми хареса.
  • Дали завръща се разсъдъка или ражда се болезнено нов!
    Хареса ми, Ангар!
  • Силно,много е силно! Поздрави!
  • "Всемогъщото време
    прогони вцепенението."
    Страхотно е ! Поздрави !
  • Хареса ми!
    Често се случва да си губим разсъдъка, но може би така, отколкото не живи!
Предложения
: ??:??