Когато ми каза
Когато ми каза:
"- Върви си, всичко е свършено!",
земята изчезна под краката ми.
Но аз запазих спокойствие.
Като вода в тръба
се блъскаше във витрините
потокът от хора.
С някои се разминавахме,
с други бяхме в една посока.
Някой нещо ме питаше,
друг ме нахока.
Беше ужасно тягостно!
На най-оживеното място,
някой отряза главата ми
и я отнесе със себе си.
От отчаяние
не обърнах внимание,
и продължих по пътя.
Човекът постави главата пред себе си.
Нещо говори.
Ала очите гледаха с поглед разсеян,
и някак нагоре.
Той се ядоса.
Напляска я.
И това не помогна.
Тогава той я остави на мира.
Колко време измина?
Една високосна година!
Всемогъщото време
прогони вцепенението.
Главата настръхна цялата:
къде е тялото?!
Навярно,
вярно на първата заповед,
то е вървяло на изток,
където
в морето
се е удавило!
Бавно, като разсъмване,
в главата се върна разсъдъкът.
За съжаление,
било е само припадък!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силно!
-
Хареса ми!
Поздрав! -
Поздравления, Ангар!
-
Ха, Чортов, ами то така де, голям мъж, да си загуби главата от любов, добре, че е било само сън! Предсавяш ли си как ще се чувстваме всички ние, твоите обожателки
Много хубава творба! -
Силно е!
-
Не знам в какво състояние си го писал, но имам няколко идеи
Хареса ми, Ангар. Не е типично за теб, но пак ми хареса. -
Дали завръща се разсъдъка или ражда се болезнено нов!
Хареса ми, Ангар! -
Силно,много е силно! Поздрави!
-
"Всемогъщото време
прогони вцепенението."
Страхотно е ! Поздрави ! -
Хареса ми!
Често се случва да си губим разсъдъка, но може би така, отколкото не живи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
