9 февр. 2009 г., 10:02
Когато ми каза:
"- Върви си, всичко е свършено!",
земята изчезна под краката ми.
Но аз запазих спокойствие.
Като вода в тръба
се блъскаше във витрините
потокът от хора.
С някои се разминавахме,
с други бяхме в една посока.
Някой нещо ме питаше,
друг ме нахока.
Беше ужасно тягостно! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация